петък, 11 август 2017 г.

ПАРАДОКСИ

Козметичната индустрия не е това, което някои си представят. Козметиката би трябвало да носи единствено радост, самочувствие и удовлетворение, а защо не и да бъде използвана терапевтично - да отвлече вниманието ви от проблемите и да ангажира ума ви с нещо забавно и цветно? Това е вярно, но само отчасти. Козметичната индустрия може да бъде и доста безкомпромисна обаче. Това важи с пълна сила и за блог/влог сферата. Някои парадокси, които забелязвам от известно време, може да прочетете в тази статия. А вие забелязвате ли символиката в картинката? Да? Не? :)


Да поддържаш блог/youtube канал, преди години беше просто средство за развлечение. Сега, много хора са буквално "настървени" и готови да те разкъсат жив, ако не се вписваш в общоприетите норми, за това какво можеш да правиш и какво - не, как да изглеждаш и как - не, какви продукти харесваш и какви - не. Сега нещата се опорочиха до голяма степен и вече е въпрос на бизнес и популярност. Не важи за всеки разбира се, но все пак генерализирам. Развлекателната и полезната част и замисъл на този тип споделяне на информация е доста изместена, да не кажа размита. 90% от нещата се правят с цел реклама, а не заради "каузата". Знам, че аз далеч не съм единствената, която наблюдава тази тенденция. 

Мога да кажа, че блогът си създадох през 2011 или 2012 г., дори не си спомням с точност. Тогава нямаше почти никакви български блогове, а единственият влог канал който следях беше този на Eли. По това време създадох и своя блог, без да имам никаква представа защо го правя и какво изобщо да правя с него. Бях попадала на няколко чуждестранни блогове, но общо взето не бях наясно с нищо. Започнах да пиша ревюта за продукти, които не бяха толкова "сериозни" като сегашните ми, а по-скоро бяха под формата на лежерен разговор между приятелки, които си споделят ценна информация - доста неангажиращо. Може би тогава нямаше и петима души, които да следят блога ми, но въпреки това продължавах да пиша в него, защото ми носеше удоволствие. В един моментн обаче, удоволствието беше изместено от голямата "конкуренция" или казано по друг начин: множеството други блогове, които се появиха. И аз като много други, загубих желание да пиша, защото за мен блогът не беше и все още не е състезание за популярност. Затова реших да се отдръпна, докато или ако изобщо някога върна желанието си да пиша и споделям мнението си. Имаше период, преди около 3 години, когато просто спрях да влизам в блога си и отсъствах цели 7 месеца. След това обаче отново се появих и реших, че ще продължа да не занимавам, но не исках да се чувствам притисната да го правя. Реших да поставя ново начало, а най-лесният начин да направите това е да промени облика на блога си.

И общо взето както виждате, сега съм на етап, в който вече не правя само ревюта, а споделям мнението си за разчни теми, за които може би сте се замисляли, а може би - не. За мен блогът наистина трябва да е място, което носи удоволствие и успокоява (или пък насърчава) не само мен, но и читателите ми. Дори и да има 5 човека, които да четат това което пиша и да го намират полезно - това пак е вид успех за мен. Все пак аз винаги съм била за: "Качеството винаги е за предпочитане пред количеството." и това се отнася до всяка сфера в живота ми. Все пак обаче, днес ще ви споделя някои парадокси, които наблюдавам в козметичната индустрия и блог/влог сферите не само у нас, но и в световен мащаб.


Уж всеки очаква да изкажеш искрено мнение за продуктите - какво ти харесва и какво не или ако нещо до толкова не ти е харесало, да не го препоръчаш, а после изведнъж се оказва, че бранда спира или никога въобще не ти изпраща продукти (това важи за блогъри и влогъри). Ясно е, че всички сме благодарни за изпратените продукти, но това не означава, че мнението ни автоматично трябва да бъде положително. Поне това не е случаят при мен. Забелязала съм обаче, че има хора, които винаги в мнението си за изпратен продукт, описват само позитивине (като понякога продуктът дори не е отбелязан като изпратен), а това, което не им допада си спестяват. Това е личен избор. Аз самата винаги се опитвам да отразя както положителните, така и отрицателните качества на даден продукт, поне според моите критерии и вкусови предпочитания, а и винаги отбелязвам, ако нещо ми е било изпратено за проба.

Тогава какво да направите? Намерете баланса. Казвайте какво ви харесва и какво не ви харесва в даден продукт, без да се притеснявате от ответната реакция. Ако някой въприеме мнението ви като оронване на престижа към даден бранд, само защото някой продукт не ви е харесал и сте го написали/казали, то това не е ваш проблем. Напълно разбираемо е, не всеки продукт да се хареса от всички, защото това не е реалистично и би било абсолютна лъжа (в общия случай). Същото важи и за нещо, което не ви е харесало - напълно е възможно на друг да допадне в пъти повече. И отново казвам: ако бранда е стойностен, вярва в качеството на своите продукти и се интересува от мнението на клиентите (вместо да "тропа с крак" срещу всеки, който е дръзнал да не хареса продукта му) той ще приеме критиката (ако има такава) за градивна, а не за оронване на престижа. Няма как всеки продукт да бъде харесат от всеки човек и това е напълно нормално!

*Мога да дам пример с влогърката Тати, която съм сигурна, че знаете. Веднъж тя сподели за дадени продукти от определена марка, че учудващо ги смята за некачествени, в сравнение с други техни продукти. И вместо този бранд да спре да и изпраща продукти за проба, защото тя не е харесала последните такива, те и изпратиха кутия, пълна с всевъзможни неща, както и извинително писмо, в което най-любезно и казват, че съжаляват, че не е харесала последната им колекция и се надявам сред новите изпратени продукти, тя да открие фаворити, които да и паснат и допаднат. Това лично аз намерих за изключително мила и щедра постъпка и "свалям шапка" на марки, които приемат негативните коментари по този положителен начин.


Уж имаме много козметика, а в ежедневието си носим толкова малко от нея. И макар да има изключения, почти никой не излиза сутрин рано с изкуствени мигли, контурирано лице, опушен грим и т.н. просто защото почти никой няма необходимото време за всички тези стъпки. И какво се оказва, че макар и притеващи много козметика, блогъри/влогъри почти не я използват, освен за специален случай. Всеки обича да купува и пробва нови неща, все пак сме консуматорстко общество. В крайна сметка обаче, в даден момент се оказваме затрупани от козметика/дрехи/вещи които или само сме пробвали и/или изобщо не сме ползвали повече от веднъж, а понякога дори нито веднъж. Това е и причината да харесвам "anti haul"-овете. Те ме карат да се замисля по-задълбочена над това дали искам даден продукт или не. И тъй като у нас, все пак козметичният пазар не се е разраснал до такава степен, лесно може да прецените дали наистина искате даден продукт или не. Ето какво правя аз, за да мога по-ясно да реша, дали искам да инвестирам в нещо или реално нямам нужда от него и какво се случва, ако покупката се окаже неуспешна за мен.

1. Първо, когато харесате определен продукт, визуализирайте си, че го притежавате и, че дори в дадения момент е в ръцете ви. Представете си, че дори го използвате. Това носи ли ви удовлетворение или е поредният сходен продукт в колекцията ви, който просто искате да пробвате от любопитство? Притежавайки този, конкретен продукт, усещате ли се ентусиазирани да го използвате? В повечето случаи, този метод работи при мен чудесно и визуализирайки си, че вече притежавам нещо, бързо осъзнавам, че всъщност едва ли ще го използвам често и повечето пъти дори губя голяма част от желанието си да го имам.

2. Огледайте добре колекцията си. Може би там вече имате цветове, които са също толкава "уникални, невиждани, прекрасни" и за чието съществуване може би дори сте забравили. Аз, като човек, който вече има доста сенки в топлата гама, понякога продължавам да купуват такива, макар със сигурност да имам сходни или идентични. Моето оправдание е, че го правя и за блога :D но ако нямате такъв, то наистина се замислете дали вече не притежавате нещо много подобно. Същото важи и за червилата/лаковете и всякакви други подобни продукти.

3. Ако все пак сте решили, че на всяка цена искате този продукт - сравнете цените в различните сайтове/магазини. В някои сайтове например е възможно цената да е дори с 20 лв. повече, отколкото в други. Вие не искате да закупите нещо много над стойността му и да платите огромна надценка, нали?

4.Ако купите продукт и той все пак не ви хареса или не ви пасне и забележите, че не го използвате в продължение на месеци? Е, тогава направете това, което повече хора правят - предайте нататък. Подарете или продайте. Аз подкрепям и двата метода. Множество пъти съм подарявала доста козметика на познати, които се радват излючително много, а с това и аз се чувствам страхотно! Ако все пак искате да възвърнете част от парите си, продайде продукта ако можете. По този начин освен, че друг ще се радва на това, което вие не използвате, ще може и да си купите нещо друго, което може би ще ви пасне по-добре.


За да имате успех и да се популярни, трябва да правите това, което се харесва. Дали? Ако това ознава да загубите идентичността си и да станете част от "стадото" - абсолютно не. Ще конкретизирам какво имам предвид. Бих казала, че влог каналите имат много повече аудитория от блоговете, защото повечето хора предпочитат да пуснат някое видео, пред това да прочетат дълги статии. Понякога и аз съм от тях. Не винаги съм в настроение да чета ревюта, както и не винаги съм в настроение да гледам видеа. Разбирам защо това е така - забързаното ежедневие, желанието винаги да привим няколко неща едновременно и същевременно да не се ангажираме само и единствено с четенето на статия или гледането на видео. И двата видя платформи си имат своите фенове, което е чудесно. Аз лично нямам предпочитания, харесвам и влог каналите и блогърите еднакво. Но, ако вие сте заклет блогър (тоест, мразите да сте център на внимание, да сте пред камера и просто това не е за вас), това означава ли, че трябва да изневерите на себе си, само за да имате желания успех? За мен лично това не е редно. Виждам, че youtube каналите имат много повече гледаемост, последователи, облагодетелствани са по всички начини, но въпреки това, ако правите това само за да се почувствате по-успешни, не смятам, че е правилният начин.

Никой не е казал, че един блогър не може да се превърне във влогър (или съответно обратното) - ние се променяме, израстваме, вкусовете и желанията ни се сменят понякога. Идва момент, когато искаме да опитаме нещо различно, нещо, което не сме правили и това е чудесно. Но ако решите да промените това, което правите, нека е единствено защото го чувствате и го искате, а не защото по този начин ще имате повече последователи. Ако да ви разпознават по улиците, да влогвате живота си или да запазите най-ценните моменти от живота си, показвайки ги публично е нещо, което наистина желаете - тогава без проблем го направете. Ако обаче се чувствате неловко пред камерата, но сте решили, че това е "бързият път към успеха" (дори това да е така), но не го чувствате като правилно за вас - недейте да изневерявате на интуицията и на себе си, само за да бъдете като всички останали и да се впишете по-лесно или още по-лошо - само за да ви изпращат пр пратки постоянно. Лесният успех не е сладък винаги. Знаейки, че правите нещо, само за да постигнете по-бързо целта, която сте си поставили, няма да ви донесе желаното удовлетворение, а освен това и бързо ще ви омръзне и измори.


Хората казват, че лоша реклама няма. Това мога да твърдя, че е до голяма степен вярно. Ако нещо продължава да се купува, дори и да не е хубаво, то тогава има ли значение дали хората са доволни или не от него? Рекламата понякога е толкова въздействаща, че ни кара да инвестираме в неща, които не ни отиват/харесват, от които нямаме нужда или които не са за нас, само, защото са представени по начин, който ни кара да повярваме, че имаме жизненоважна нужда от тях. Това е силата на рекламата. Кара ни да искаме неща, които реално не искаме. Парадокс? Да и още как!

Има продукти, които не са качествени (в ума ми веднага изниква палитрата на ABH Subculture, за която интернет е буквално залят с ревюта и коментари от всякакъв вид) и въпреки това всички я купуват, само за да се убедят, че въпросният продукт е некачествен. И в крайна сметка, всеки продължава да се оплаква колко е ужасен продукта, а въпреки това подарява парите си на дадената марка. Но все пак трябва да има хора, които да изкажат реалното си мнение за даден продукт, затова отчитам купуването на доказали се като некачествени/дефектни продукти за не 100% излишно, но не и когато се превърне в тенденция, за да не оставаме по-назад. Все пак има разлика, между това да купите нещо, което просто не ви е паснало и да тръгнете да купувате с ясно съзнание нещо, което знаете, че не е качествено. Що се отнася до брандовете, които пускат подобни продукти - защо всичко трябва да е винаги с цел печалба? Не е ли по-важно потребителите да бъдат удовлетворени от завършения продукт, вместо той да се популяризира с това, колко не е добър. Всяка марка има "лоши" продукти, които претърпяват крах, но важно е тези марки да умеят да приемат поражениято, да се извинят и просто да преформулират продукта, вместо да обвиняват потребителите, че е трябвало да преценят, преди да го купят или, че не го използват по правилния начин. След нещо такова е редно да създадат нещо наистина качествено, с което да върнат доверието на клиентите си.


Когато започне някакъв "challenge" в инстаграм например, дори да е глупав и безсмислен (визирам теб, "kylie jenner lip challenge") той буквално се разраства като епидемия. И виждаме, че поговорката "Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак." е напълно актуално и днес. Защо, когато нещо е глупаво, веднага трябва да се популяризира? Правейки известни подобни абсурдни експерименти, вредим и на себе си и на околните. Да нанесете очната си линия, използвайки за "guide" острието на ножа? Контуриране на скули с помощта на лъжица; нанасяне на фон дьо тен с гъба за съдове и т.н. Сериозно? Може да си кажете, че специално това предизвикателство за уголемяване на устни върши работа и това със сигурност е така. Но на каква цена? Какво знаем за последствията в дългосрочен план? Пукнати капиляри са най-малкото, което може да си причиним. Същото важи и за опасните селфита на покриви на сгради. Струва ли си някой да загуби живота си заради една снимка, която ще бъде популярна за около ден/седмица и чиито ефект лесно можем да постигнем с програми за обработване на снимки (Photoshop например). Струва ли си всякакъв вид риск, заради една псевдо популярност и заради "разкрасяване"? Ако се появи предизвикателство, което ви казва, да заснемете скачането си от мост, нима ще го направите, само защото е "актуално" и защото "всички го правят"? Това е глупаво оправдание за още по-глупава постъпка, която реално е абсолютно безсмислена. Тези, докоснали се до "интернет славата" виждат, че не е кой знае какво, поне в общия случай.

Преди време, хората не бяха толкова "жадни" за внимание и слава. А сега, явно всеки е готов на всичко, за да бъда обсъждан, споделян, коментиран, че дори да рискува живота и здравето си. Нима някаква моментна "слава" е върховната цел? Сами си отговорете на тези въпроси, ако някога сте искали или сте правили нещо от гореизброените неща.


И на последно място, но далеч не и по важност, трябва да спомена още един парадокт, който наблюдавам и който е "всеобща тайна". Вие си мислите, че понякога да имате блог/канал в youtube в който полагате изключително много усилия, давате всичко от себе си - дали емоционално или инвестирате и финансово, освен всичко, задължително рано или късно би следвало да има успех и популярност. Да, но не.. Всъщност съм говорила доста по тази тема в една от публикациите си, която честно казано ми е една от любимите, защото там успях да предам мислите и чувствата си доста ясно. Ако случайно сте я пропуснали, става дума за: АКО НЕЩАТА СЕ СЛУЧВАТ ПО ТРУДНИЯ НАЧИН

За съжаление, понякога ще виждате хора, които ви се струва, че "карат през просото", което в буквален превод означава, че поддържат канали и блогове с цел единствено слава и безплатни продукти и в някои случаи, това е основната/единствената причина и въпреки това, нещата им се получават. Ще има и други сред вас, които наистина ще полагат неимоверно много усилия в качеството на видеата си/качеството на публикациите си, дизайна на блога си и т.н. и въпреки това нямат да трупат желаната популярност/аудитория/ продукти. Ще има хора, чиито блогове/влог канали са създадени доста наскоро, но които са близки с други хора, които им помагат да се популяризират и бързо да развият своята дейност (в това няма нищо лошо, стига да правите нещата по вашия начин, а не така, както другите очакват да действате/реагирате. Стига да е използвано по правилния начин, винаги е хубаво някой да ти подаде ръка, когато имаш нужда.)

Ще видите и такива, които са създали своите блогове/влог канали преди години, но нямат познанства в тези среди и продължават да "циклят" на едно и също място. Ще виждате платени публикации, които нямат да бъдат обозначени като такива. Аз лично не съм имала никога "спонсорирана публикация", затова по тази тема не мога да говоря с 100% увереност как точно стават нещата. Но все пак съм доста наблюдателна и в повечето случаи мога да преценя ситуацията. В това няма нищо лошо, стига авторът на тази статия/видео наистина да харесва продукта и да видя, че го използва и след публикуването на конкретната статия/видео. Все пак никой не живее чрез фотосинтеза - искаме или не, всички разчитаме на финансови средства, с които да съществуваме. Ще има блогъри/влогъри, които макар да не са особено активни в блога или канала си, ще бъдат канени на събития. Ще има и такива, които ще бъдат активни в блог/youtube канала си, но няма да бъдат канени на събития. С две думи - гаранция кой от двата типа ще сте вие - няма. В общия случай, всичко е въпрос на късмет.

Монетата винаги си има две страни. Затова, ако сте първите или вторите, какъвто и да е вашият случай, моят скромен съвет (като не особено популярен блогър, който обаче винаги се опитва да е честен със себе си и аудиторията си) е: каквото и да правите - правете го с желание, с чисто сърце. Може би ще имате успех, може би - не. Тук вече пръст има и късмета/съдбата - наречете го както искате. Но вие чувствате ли се удовлетворени от крайния резултат на вашата публикация/видео? Бихте ли се чувствали уверени някой ваш познат или дори напълно случаен човек да отвори ваша статия/видео пред вас самите или бихте се изчервили от срам, знаейки, че не сте дали всичко от себе си и че нещата са направени за "отбий номер" ? (Тук не говоря за случаите, в които наистина не сте имали време и възможност за да изпипате нещата докрай).

Ако вие самите усещате и знаете, че сте дали всичко от себе си, дори да няма жадуваната популярност или никой да не е оценил усилията ви подобаващо, поне ще сте с чиста съвест, че дори и малкият успех който имате сте постигнали сами и с цената на упорита работа и много труд. Защото всички знаем, че да направиш една информативна публикация с хубави снимки или пък едно видео, което се редактира собственоръчно, отнема не просто часове, а понякога дни. Затова дори и да сте напълно незабележими за повечето хора, вие все пак сте свършили своята работа, оставяйки някаква полезна информация в безкрайното интернет пространство, която ако не за някой друг, то поне е послужила на вас да разберете нещо повече за дадена тема или продукт. Така виждам нещата аз. Ако вие имате различни наблюдения, ще ми е приятно да ги прочета.


Нищо в този живот не трябва да е "на всяка цена". Ако нещо, което правите ви носи удоволствие, но няма голяма аудитория - не спирайте да го правите. Хората са казали: "Капка по капка - вир става". Понякога успехът може да закъснее, а може и да не дойде. Гаранция няма. Но докато следваме себе си и желанията си, пак печелим. Ако правите нещо, само за да получите бърза слава и финансово обезпечение/безплатни неща - не го правете. Нека това е резултат от вашия труд, а не целта на занятието. И в крайна сметка, каквото и да правите - бъдете себе си, дори да се притеснявате, че някой ще върви срещу вас или пък, че никой няма да ви последва по пътя. Дори и да вървите съвсем сами, докато вървите в правилната за вас посока - винаги ще имате успех.

Follow me:
            

13 коментара:

  1. Здравей,това което си написала е много вярно и точно.Аз от скоро те открих и също от скоро имам канал.Поздравления за това,че си се върнала и не си се отказала да развиваш това,което си почнала. Имала си нужда от малко почивка-време да преосмислиш.Мисля че както каза в една статия Джулия Робъртс -В ДНЕШНИЯ ВЕК,КРАСОТА Е МНОГО ЗАБЪРКАНА.Важното е да сме себе си и да правим нещата, както ги виждаме и чувства ме.Поздрави от мен и продължавай напред.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря за хубавите думи! :)

      Изтриване
  2. Харесва ми да те чета. Правя го вече от няколко години и ми харесва, че си искрена и не си "агресивна". Продължавай да бъдеш ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти. Искренноста е наистина важна за мен и се старая да бъда възможо най-обективна винаги. :)

      Изтриване
  3. Браво, много точно си ги казала нещата. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти :) Постарах се да синтезирам основното.

      Изтриване
  4. Изключително верен и полезен за всеки един човек пост!Съгласна съм с всичко и съм убедена че човек не трябва да прави всичко на всяка цена.Ако ти се пише в блог - пишеш, няма значение дали ще станеш "популярен" и дали ще си отрупан с подаръци.Още веднъж поздравления за темата и синтезирането на статията.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти бладогаря :) Радвам се, че мислим еднакво.

      Изтриване
  5. Чудесна публикация!
    Все едно четях мислите си 😊

    ОтговорИзтриване
  6. Чудесна публикация!
    Все едно четях мислите си 😊

    ОтговорИзтриване
  7. Наистина много добра статия пълна с много истина! Единственото нещо, за което не съм съгласна, е примера за ABH Subculture - палитрата не е некачествена,просто сенките са изключително пигментирани и се налага работа с много лека ръка! Бих препоръчала на всеки да гледа ревютата на Стефани Никол и Wayne Goss - изключително обективни и разглеждат всичко детайлно. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря. Колкото до палитрата...всъщност, под едно от ревютата се беше включил химик, който детайлно обясни, че всъщност има много грешки в състава на палитрата. Използвани са пигменти и талк, но не и обединяващи съставки. Това прави матовите цветове невъзможни за преливане, а освен това поради тази причина има и оксидация. А освен всичко, сенките не са пресовани достатъчно и има разминавания между всеки отделен цвят и между всяка палитра. В случая, проблемът е производствен, а не дали хората се гримират с лека ръка. Липсват твърде много обединяващи съставки, които да задържат сенките на клепача, вместо да се ронят. :)

      Изтриване

• Your comments are important to me! I would love if you take your time to write some. I'll read and answer of each of them. •